Отстраняване на киста на зъб, венец или от челюстта

Кисти (кисти на челюстта) могат да се появят в костите на горната и долната челюст или като орални кисти във всички други орални тъкани, включително:

• Венците
• Лигавица на устните, бузите и устата
• Корените на зъбите
• Език
• Гърлото
• Слюнчените жлези

• Одонтогенни кисти (възникващи от зъбите)
• Неодонтогенни кисти
• Псевдокисти

По принцип псевдокистите също са неодонтогенни кисти. Те се различават от истинските кисти по това, че вътрешността им не е заобиколена от епителен слой, а само от слой съединителна тъкан.

Одонотогенните кисти съставляват по-голямата част от кистите, открити в челюстта. Те възникват от тъкан в зъбната система и обикновено причиняват проблеми едва когато достигнат определен размер. Докато растат, понякога стават забележими като малка издутина. Ако не се лекуват, онодонтогенните кисти могат да продължат да растат, да изместят челюстната кост и да причинят увреждане на зъбите. Одонтогенните челюстни кисти, произхождащи от зъбите, могат да имат възпалителни причини за развитие. Ако ондогенната киста се възпали, това може да причини силна болка. В най-лошия случай инфекцията може да се разпространи в други части на тялото.

Ондогенните кисти включват:

• Фоликуларната киста.
• Остатъчната киста.
• Зъбната киста или ерупционната киста (киста на пробива).
• Кератоциста.
• Пародонталната киста.
• Гингивална киста при деца и възрастни.
• Киста на слюнчени железа.
• Латерална киста.
• Радикуларни кисти – кисти на зъбния корен.

Най-чести са кистите в областта под корена на зъба, наречени радикуларни кисти. Образуването му се причинява от възпаление на върха на корена на вече мъртви зъби. Радикуларните челюстни кисти, свързани с възпаление, се развиват особено често в горната челюст.

Фоликуларните кисти на челюстта са вторите по честота. Те се причиняват от нарушения в развитието на зъбите и произхождат от зъбните сакове (зъбните фоликули), които обграждат всеки зъб по време на неговото развитие. Намират се в зоната на коронката на импактирани (не поникнали) или частично импактирани (частично изникнали) зъби. Особено засегнати са горните кучешки зъби, мъдреци или допълнителните зъби.

Резидуалните кисти са радикуларни или фоликуларни кисти, които остават в челюстта след изваждането на засегнатите зъби и продължават да растат.

Зъбна или пробивна киста може да се образува над млечен зъб, който все още не е поникнал, започвайки от зъбната торбичка. Този вид киста се забелязва като изпъкнала лигавица над млечния зъб. Ерупционните кисти често причиняват проблеми по време на никнене на зъбите, но обикновено се разкъсват, когато зъбите изникнат. По правило зъболекарят по орална хирургия не трябва да прави нищо тук, освен ако процесът не е придружен от възпаление или болка.

Свързаната с развитието, бързо нарастваща кератоциста не възниква от съществуващата зъбна система. Въпреки това, понякога може да се открие и върху зъби, които не са поникнали или са поникнали само частично. Редките кератоцисти са по-чести в горната челюст, отколкото в долната челюст.

Кератоциста всъщност не е киста, а по-скоро бързо растящ, доброкачествен тумор, който бързо измества околната тъкан. Съответно, днес правилно говорим за „кератокистозен одонтогенен тумор“, а не за киста. Думата „Керато“ означава роговица и се отнася до факта, че този тип „киста“ има тенденция да кератинизира.

Кератоцистите могат да бъдат страничен ефект от така наречения „синдром на Горлин-Голц“, генетично заболяване, което е придружено от мозъчни и скелетни малформации, както и определени кожни тумори (кожен базалноклетъчен карцином).

На нивото на шийката на зъба се образува пародонтална киста. Пародонталните кисти възникват поради възпаление на зъбния джоб, което от своя страна е причинено от бактериална плака.

Гингивалните кисти често се образуват върху долните кучешки зъби и задни зъби. Те изглеждат като малки, синкави, блестящи възли. Те възникват от тъкан, която е отговорна за образуването на зъбния емайл.

Подобно на пробивните кисти при деца, те обикновено не се нуждаят от лечение.

Жлезистите ондонтогенни кисти (GOZ) обикновено се появяват на възраст между 45 и 50 години, често в долната челюст. Те възникват от лигавицата на челюстните гребени. Тези много редки кисти изискват спешно лечение, тъй като могат да причинят сериозно увреждане на костта.

Страничните пародонтални кисти се образуват в челюстната кост между два витални зъба. Поради това те се различават от радикуларните кисти, които се образуват около върховете на корените на мъртвите зъби.

Неодонтогенните кисти не възникват от зъбната система, а от други структури. Понякога те са пряк резултат от нарушения в развитието на челюстта и/или черепа. Неодонтогенните кисти включват:

• Мукозна киста (мукоцеле).
• Киста на дъното на устата (ранула).
• Гингивална киста (епулис, локална фиброзна хиперплазия).
• Назопалатиналната киста.
• Назолабиалната (назоалвеоларна) киста, както и псевдокистите.

Мукозната киста (мукоцеле, мукоидна киста, киста на лигавицата, ретенционна киста) е наречена така, защото е изпълнена със слуз. Това се случва, когато жлезите по лигавицата, са запушени. Мукоцелите също винаги се отстраняват напълно.

Кистата на пода на устата кухина се намира под езика и възниква, когато сублингвалната жлеза (главната сублингвална жлеза) е „запушена“. Кистата или ранула е изпълнено с гъста слуз. Забелязва се като твърда и еластична подутина, която може да се напипа и да се движи лесно.

Епулисът (на гръцки означава „растящ върху венците“) обикновено се образува на линията на венците и е с форма на полукълбо или гъба. Възможни причини за тяхното развитие са възпаление, което идва от венечните джобове, но също така и механични стимули от пломбиращи ръбове, корони или зъбни протези. Епулисът и зъбът често се отстраняват едновременно.

Назопалатиналните кисти почти винаги възникват точно в средата на небцето. Те се образуват от тъканни остатъци, останали от времето на развитието на челюстта и черепа.

За назолабиалната киста важи същото, както и за назопалатиналната киста. Развива се между небцето и носа.

Псевдокистата се характеризира с това, че нейната съединителнотъканна капсула – за разлика от истинските кисти – не е облицована с епител. Псевдокистите често не причиняват никакви симптоми и не винаги могат да бъдат отстранени. По-специално костните кисти попадат в категорията „псевдокиста“.

Простите (ювенилни) костни кисти често са болезнени еднокамерни кисти, които могат да доведат до свръхчувствителност на зъбите. Причините за образуването им не са известни. Простите костни кисти много често се срещат в долната челюст на юношеското съзъбие.

Образуването на многокамерни аневризмални костни кисти, които се срещат при възрастни, също не е известно. Характеризира се с много бърз растеж и доста често води до изкривяване на зъбите.

Невъзпалените кисти на определен етап не проявяват никакви симптоми и не причиняват болка. Те често се откриват случайно на рентгенова снимка, където изглеждат като ясно очертани, заоблени структури. Кистите съдържат рядка или вискозна течност вътре. Тъй като тази течност не може да излезе, кистата продължава да расте. Едва когато достигне определен размер и започне да притиска съседните зъби и нервите, кистата на челюстта причинява болка.

Кистите се възпаляват, могат да се подуят много бързо и след това да причинят много силна болка.

Кистите обикновено се отстраняват само от орален хирург, когато станат значително по-големи и изместят околната тъкан. Това обикновено се забелязва чрез усещане за натиск и болка. Много е важно да се наблюдава кистата, след като бъде открита. Само така зъболекарят може да се намеси своевременно и само така могат да се изключат вторични заболявания. Наблюдението се извършва чрез редовни радиологични прегледи.

Тъй като челюстните кисти продължават да се уголемяват, те изместват все по-голяма част от здравата тъкан. Ако кистата не бъде отстранена навреме, могат да възникнат следните усложнения и заболявания:

• Накланяне на зъбите.
• Разхлабване на зъбите.
• Загуба на зъби.
• Деформация на челюстната кост.
• Счупена челюст.
• Увреждане на прилежащите нерви.

Повечето кисти (кисти на челюстта) могат да бъдат диагностицирани със сигурност с помощта на рентгенова снимка.

Триизмерните изображения на DVT/3D са силно препоръчителни като част от диагностиката. Те позволяват на вашия дентален хирург да определи точно размера на кистата и нейната позиционна връзка със заобикалящата тъкан, както и със зъбите и зъбните корени. Това също така позволява много прецизно да се планира последващата интервенция. Предварителното планиране, комбинирано с изключително нежна ултразвукова пиезохирургия, позволява на вашия орален хирург в My Dent and Face да отстрани кистата по особено нежен начин върху тъканта.

След подробно планиране кистата се отстранява хирургично. Така наречената цистектомия .

• Отваряне на костта, в идеалния случай чрез пиезохирургичен метод.
• Отстраняване на кистата с помощта на определени инструменти.

При необходимост стоматологично лечение:

• За радикуларни кисти: отстраняване на върха на корена като част от резекция на върха на корена(апикална остеотомия).
• За зъби, които причиняват кисти поради проблеми с растежа: отстраняване на зъба.
• Изграждане на кост, т.е. запълване на получената кухина с костен заместител (само за по-големи кисти).